9 abr 2025, 13:03

Жизненост

  Poesía
324 1 6

Днес съм феерична, тиха, лека,
като пухче от глухарче мека...
приятел съм на птиците в простора

с красота обличам всички мили хора.  

Днес съм блага и с усмивка светла,
извор на живот от дълбините взела,
целуната от свежестта лазурна

разцъфвам с всеки цвят, пурпурна.  

Ще кацна тихичко на твоето рамо,
а ти с любов ще ме прегърнеш...здраво,

от нежността ти всичко става бяло и лек е пътят който сме избрали с право.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...