Apr 9, 2025, 1:03 PM

Жизненост

  Poetry
327 1 6

Днес съм феерична, тиха, лека,
като пухче от глухарче мека...
приятел съм на птиците в простора

с красота обличам всички мили хора.  

Днес съм блага и с усмивка светла,
извор на живот от дълбините взела,
целуната от свежестта лазурна

разцъфвам с всеки цвят, пурпурна.  

Ще кацна тихичко на твоето рамо,
а ти с любов ще ме прегърнеш...здраво,

от нежността ти всичко става бяло и лек е пътят който сме избрали с право.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...