Apr 9, 2025, 1:03 PM

Жизненост

  Poetry
326 1 6

Днес съм феерична, тиха, лека,
като пухче от глухарче мека...
приятел съм на птиците в простора

с красота обличам всички мили хора.  

Днес съм блага и с усмивка светла,
извор на живот от дълбините взела,
целуната от свежестта лазурна

разцъфвам с всеки цвят, пурпурна.  

Ще кацна тихичко на твоето рамо,
а ти с любов ще ме прегърнеш...здраво,

от нежността ти всичко става бяло и лек е пътят който сме избрали с право.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...