Жребец с венец от детелина

Poesía » De amor

770 0 6

Препускам между двата полюса на сърцето,

там, където от липса са уморени тревите

и полегнали, срамежливо разголени,

избуяват желания, а са окосени лъжите.

По заледените ми копита полепва жарава.

С ноздри вдишвам барутния дим.

За размисъл малко време остава,

късно е за оттегляне НЕВРЕДИМ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ananel (Нелиса)

от всичко твое, което съм чела, това е връхта!
Два пъти по 6,и пак ми е малко!

2010-03-21T12:15:19+02:00
anahid (Анахид Чальовска)

Много красив стих!

2010-03-11T17:58:40+02:00
LeChevalier (Тошко)

Уви, от копитата на кобила трудно човек се измъква невредим

2010-03-10T21:08:22+02:00
paula (Паула Петрова)

Шестичка и от мен!

2010-03-07T17:47:02+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

"избуяват желания, а са окосени лъжите"
... остава да си сбъднеш желанията!!!

2010-03-07T12:55:57+02:00