18 feb 2011, 15:39

Жрица

  Poesía
813 0 4

В жаравата пламтяща се потапям
и с въгленче от моята душа
искрица  животворна ти  изпращам,
разпалвам огъня на любовта.

На кладата съдбовна се обричам.
Магьоснически нека изгоря,
но думите сакрални ще изричам:
Жрица съм... обвита в  светлина.

Със вярата, че нося чудесата
и силата в горещото сърце,
политам като птица в небесата,
щастлива съм с разперени криле.

Поискаш ли, при тебе ще долитам,
ще кацам на перваза ти в нощта
и с трелите любовни ще изплитам
копринената нишка на страстта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...