18 feb 2011, 15:39

Жрица

  Poesía
809 0 4

В жаравата пламтяща се потапям
и с въгленче от моята душа
искрица  животворна ти  изпращам,
разпалвам огъня на любовта.

На кладата съдбовна се обричам.
Магьоснически нека изгоря,
но думите сакрални ще изричам:
Жрица съм... обвита в  светлина.

Със вярата, че нося чудесата
и силата в горещото сърце,
политам като птица в небесата,
щастлива съм с разперени криле.

Поискаш ли, при тебе ще долитам,
ще кацам на перваза ти в нощта
и с трелите любовни ще изплитам
копринената нишка на страстта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...