Жрица
В жаравата пламтяща се потапям
и с въгленче от моята душа
искрица животворна ти изпращам,
разпалвам огъня на любовта.
На кладата съдбовна се обричам.
Магьоснически нека изгоря,
но думите сакрални ще изричам:
Жрица съм... обвита в светлина.
Със вярата, че нося чудесата
и силата в горещото сърце,
политам като птица в небесата,
щастлива съм с разперени криле.
Поискаш ли, при тебе ще долитам,
ще кацам на перваза ти в нощта
и с трелите любовни ще изплитам
копринената нишка на страстта.
© Таня Мезева All rights reserved.
