Жрица
Пъстри песни лудуват в ливадите,
млада циганка удря дайрето
и пришпорили потни кобили,
сън-мъже обладават полето.
Стене вятър в косите оплетени,
а камшикът плющи, стреля огън.
Нямат цел, ни посока. В душите им
властва мощно стихиен нагонът.
Бяла пяна в дъха на кобилите,
лудо биле в очите маслинени,
ето плисва се смях край колибите
на нощта във очите мастилени.
Мое циганско лято, отпий ме,
аз съм вино от кръв на лозница,
И преди да угасна в мечтите си
в храма искам веднъж да съм жрица.
млада циганка удря дайрето
и пришпорили потни кобили,
сън-мъже обладават полето.
Стене вятър в косите оплетени,
а камшикът плющи, стреля огън.
Нямат цел, ни посока. В душите им
властва мощно стихиен нагонът.
Бяла пяна в дъха на кобилите,
лудо биле в очите маслинени,
ето плисва се смях край колибите
на нощта във очите мастилени.
Мое циганско лято, отпий ме,
аз съм вино от кръв на лозница,
И преди да угасна в мечтите си
в храма искам веднъж да съм жрица.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Петрова Todos los derechos reservados
