3 февр. 2009 г., 08:30

Жрица 

  Поэзия » Любовная
5.0 (6)
923 0 12
Пъстри песни лудуват в ливадите,
млада циганка удря дайрето
и пришпорили потни кобили,
сън-мъже обладават полето.
Стене вятър в косите оплетени,
а камшикът плющи, стреля огън.
Нямат цел, ни посока. В душите им
властва мощно стихиен нагонът.
Бяла пяна в дъха на кобилите,
лудо биле в очите маслинени,
ето плисва се смях край колибите
на нощта във очите мастилени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Петрова Все права защищены

Предложения
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...

Ещё произведения »