24 jul 2009, 10:28

Жрица

  Poesía
846 0 11

                    Жрица
                                         на К.

 

Сънувах сън, че аз съм жрица.
Принасях жертви в таен храм,
а неизгрялата Зорница
ми шепнеше, че ти си там.

 

Блед воин - все над мене бдеше
и пазеше ме сам, в нощта.
Думи тайнствени шептеше -
говореше за Любовта.

 

Не се поколебах. За любовта ти
потъпках стария завет...
На теб отдадох се - стотици пъти.
Ти беше точният Човек.

 

Но после... беше хвърлен във затвора,
а аз - във жертва се превърнах.
Видях да идват страшно много хора
дълга си кървав, с радост, да изпълнят.

 

В безпътен час звезда роди се.
За нашата любов - нов дом.
После всичко с мрак покри се,
пред нас девици сториха поклон.
 . . .
Събудих се. До мене ти седеше
и тихо галеше косата моя.
И теб като че ли те болеше
от този сън, объркал ми покоя.

 

13.07.2009 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весислава Савова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих! Сега отварям очи след кошмарна нощ! /6/
  • Страхотна си миличка ,много ми харесва!
  • Поздрав и на теб, Инче. Радвам се, че си тук.
  • Хубава метафора е образът на съня, от който боли. Хареса ми идеята. Поздрав!
  • Белла, радвам се, че хареса.
    Неонова принцесо, мнението ти означава много за мен.
    КАРА миа,аз ти благодаря за това, че оставаш с мен.
    Галактическо съзнание, благодаря ти!
    Весинко, Весинко, след като ти въздействам по този начин, мога само да се радвам и да те прегърна с благодарност.
    Ася, добре дошла на страницата ми - за мен е удоволствие.
    Ивелина, дай Боже всекиму, а?
    Никол, поздрав и за теб!
    Благодаря на всички, от сърце.
    Ваша,
    Весислава

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...