Jul 24, 2009, 10:28 AM

Жрица

  Poetry
837 0 11

                    Жрица
                                         на К.

 

Сънувах сън, че аз съм жрица.
Принасях жертви в таен храм,
а неизгрялата Зорница
ми шепнеше, че ти си там.

 

Блед воин - все над мене бдеше
и пазеше ме сам, в нощта.
Думи тайнствени шептеше -
говореше за Любовта.

 

Не се поколебах. За любовта ти
потъпках стария завет...
На теб отдадох се - стотици пъти.
Ти беше точният Човек.

 

Но после... беше хвърлен във затвора,
а аз - във жертва се превърнах.
Видях да идват страшно много хора
дълга си кървав, с радост, да изпълнят.

 

В безпътен час звезда роди се.
За нашата любов - нов дом.
После всичко с мрак покри се,
пред нас девици сториха поклон.
 . . .
Събудих се. До мене ти седеше
и тихо галеше косата моя.
И теб като че ли те болеше
от този сън, объркал ми покоя.

 

13.07.2009 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весислава Савова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих! Сега отварям очи след кошмарна нощ! /6/
  • Страхотна си миличка ,много ми харесва!
  • Поздрав и на теб, Инче. Радвам се, че си тук.
  • Хубава метафора е образът на съня, от който боли. Хареса ми идеята. Поздрав!
  • Белла, радвам се, че хареса.
    Неонова принцесо, мнението ти означава много за мен.
    КАРА миа,аз ти благодаря за това, че оставаш с мен.
    Галактическо съзнание, благодаря ти!
    Весинко, Весинко, след като ти въздействам по този начин, мога само да се радвам и да те прегърна с благодарност.
    Ася, добре дошла на страницата ми - за мен е удоволствие.
    Ивелина, дай Боже всекиму, а?
    Никол, поздрав и за теб!
    Благодаря на всички, от сърце.
    Ваша,
    Весислава

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...