Жрица
Жрица
на К.
Сънувах сън, че аз съм жрица.
Принасях жертви в таен храм,
а неизгрялата Зорница
ми шепнеше, че ти си там.
Блед воин - все над мене бдеше
и пазеше ме сам, в нощта.
Думи тайнствени шептеше -
говореше за Любовта.
Не се поколебах. За любовта ти
потъпках стария завет...
На теб отдадох се - стотици пъти.
Ти беше точният Човек.
Но после... беше хвърлен във затвора,
а аз - във жертва се превърнах.
Видях да идват страшно много хора
дълга си кървав, с радост, да изпълнят.
В безпътен час звезда роди се.
За нашата любов - нов дом.
После всичко с мрак покри се,
пред нас девици сториха поклон.
. . .
Събудих се. До мене ти седеше
и тихо галеше косата моя.
И теб като че ли те болеше
от този сън, объркал ми покоя.
13.07.2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весислава Савова Всички права запазени