24.07.2009 г., 10:28

Жрица

840 0 11

                    Жрица
                                         на К.

 

Сънувах сън, че аз съм жрица.
Принасях жертви в таен храм,
а неизгрялата Зорница
ми шепнеше, че ти си там.

 

Блед воин - все над мене бдеше
и пазеше ме сам, в нощта.
Думи тайнствени шептеше -
говореше за Любовта.

 

Не се поколебах. За любовта ти
потъпках стария завет...
На теб отдадох се - стотици пъти.
Ти беше точният Човек.

 

Но после... беше хвърлен във затвора,
а аз - във жертва се превърнах.
Видях да идват страшно много хора
дълга си кървав, с радост, да изпълнят.

 

В безпътен час звезда роди се.
За нашата любов - нов дом.
После всичко с мрак покри се,
пред нас девици сториха поклон.
 . . .
Събудих се. До мене ти седеше
и тихо галеше косата моя.
И теб като че ли те болеше
от този сън, объркал ми покоя.

 

13.07.2009 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весислава Савова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих! Сега отварям очи след кошмарна нощ! /6/
  • Страхотна си миличка ,много ми харесва!
  • Поздрав и на теб, Инче. Радвам се, че си тук.
  • Хубава метафора е образът на съня, от който боли. Хареса ми идеята. Поздрав!
  • Белла, радвам се, че хареса.
    Неонова принцесо, мнението ти означава много за мен.
    КАРА миа,аз ти благодаря за това, че оставаш с мен.
    Галактическо съзнание, благодаря ти!
    Весинко, Весинко, след като ти въздействам по този начин, мога само да се радвам и да те прегърна с благодарност.
    Ася, добре дошла на страницата ми - за мен е удоволствие.
    Ивелина, дай Боже всекиму, а?
    Никол, поздрав и за теб!
    Благодаря на всички, от сърце.
    Ваша,
    Весислава

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...