3 jul 2024, 10:11

July Morning

  Poesía
857 3 5

 

След изгреви, от залез по-самотни,
след празници с привкус на панахиди,
забил в сърцето на живота нокти –
от този свят е рано да си ида!

 

Все още ми е рано да забия
на своята могила бяло знаме,
че внуци чакам, с враг да се напия,
приятел да ми подари измама.

 

Една жена да ме разлюби горко,
а в друга да се влюбя без причина.
Походката си изкривил в осморка,
трамваят като знак да ме подмине.

 

Понесъл урагана от насмешки
на хиляди безпочвени кретени,
два стиха да напиша с десет грешки
и после да разправям, че съм гений.

 

Отварям скоба ( мяра според мяра) –
овчарите не са виновни с нищо.
Живелите на разума в кошарата,
не могат да мечтаят за огнище.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....