July Morning
След изгреви, от залез по-самотни,
след празници с привкус на панахиди,
забил в сърцето на живота нокти –
от този свят е рано да си ида!
Все още ми е рано да забия
на своята могила бяло знаме,
че внуци чакам, с враг да се напия,
приятел да ми подари измама.
Една жена да ме разлюби горко,
а в друга да се влюбя без причина.
Походката си изкривил в осморка,
трамваят като знак да ме подмине.
Понесъл урагана от насмешки
на хиляди безпочвени кретени,
два стиха да напиша с десет грешки
и после да разправям, че съм гений.
Отварям скоба ( мяра според мяра) –
овчарите не са виновни с нищо.
Живелите на разума в кошарата,
не могат да мечтаят за огнище.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
