10 nov 2008, 9:53

Just for you 

  Poesía » De amor
1014 0 3
В този труден свят на борба
търся аз любовта.
Идва тя ненадейно там,
отнякъде, срещам я аз.

Красива е тя и ми се усмихва.
Блестят нейните прекрасни очи
така заслепяващо и така приятно.

С нищо не мога да сравня това,
чувствам аз, но и не искам,
а политам. Сякаш се носиш в небесата
и гравитацията не те притежава вече!

Но кой би помислил, че тя, любовта,
била несподелена и радостта ми бе сломена.
А ти, моя любов, може би и не си ме
забелязвала и на други си разказвала
колко съм смешен!

Далеч от мисълта съм, че съм безгрешен!
Извини ме, че в теб съм влюбен
и за теб мисля всеки ден,
и всяка нощ!

Да за теб говоря ти любов
от пръв поглед така красива!
Пак очаквам край теб да мина
та дори и да не ме погледнеш!

Това ще ми бъде достатъчно
да ме стопли в студения ден и ще бъда
пак сломен, отново и отново! Ти недей тъгува,
а слушай какво сърцето ти диктува.

Ако не съм достоен, нека сляза
от облаците отново на Земята!
Нека бъда отново роб на гравитацията
и да зная, че това е реалността за любовта,
която нямам!

© Димитър Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??