Nov 10, 2008, 9:53 AM

Just for you

  Poetry » Love
1.3K 0 3
В този труден свят на борба
търся аз любовта.
Идва тя ненадейно там,
отнякъде, срещам я аз.

Красива е тя и ми се усмихва.
Блестят нейните прекрасни очи
така заслепяващо и така приятно.

С нищо не мога да сравня това,
чувствам аз, но и не искам,
а политам. Сякаш се носиш в небесата
и гравитацията не те притежава вече!

Но кой би помислил, че тя, любовта,
била несподелена и радостта ми бе сломена.
А ти, моя любов, може би и не си ме
забелязвала и на други си разказвала
колко съм смешен!

Далеч от мисълта съм, че съм безгрешен!
Извини ме, че в теб съм влюбен
и за теб мисля всеки ден,
и всяка нощ!

Да за теб говоря ти любов
от пръв поглед така красива!
Пак очаквам край теб да мина
та дори и да не ме погледнеш!

Това ще ми бъде достатъчно
да ме стопли в студения ден и ще бъда
пак сломен, отново и отново! Ти недей тъгува,
а слушай какво сърцето ти диктува.

Ако не съм достоен, нека сляза
от облаците отново на Земята!
Нека бъда отново роб на гравитацията
и да зная, че това е реалността за любовта,
която нямам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...