5 oct 2011, 20:24

Жълта дюля

820 0 4

провокирано от стиха "Есен" на Тодор Толев 

Жълта дюля тупна 
тежичко връз твоята глава. 
В тази есен златолистна 
как ума ти разигра?!! 

Мачката* гальовно мърка, 
в скута ти блажено спи, 
а умът ти палав хвърка 
с мацки чужди във игри. 

И рачелът сладко как ухае! 
Завива ти се даже свят! 
Топла струя към сърцето 
потича с карамелен цвят. 

В миг светкавица проблесва! 
От унеса те вади силен ток! 
Муха на сладкия мустак залепна. 
С черпака булката я плесна. Шок!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Малко палавост и много топлина струят от стиха ти,Лъки!Поздрави!
  • Шкафче,ни риви,ща берберосам!
    Хубу рачела треба да скупосам,
    щот най’ш к'ва кола –маска ста'а,
    и мустак юнашки мигом олесява
    Радвам се на присъствието ви,Нина,Ели и Веси!Прегръдки!
  • !
  • Ще залепне муа на мустака,
    че бръснича мене чака,
    ама берберката я нема,
    да реши бръже проблема!

    Поздрав, Късметче!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...