провокирано от стиха "Есен" на Тодор Толев
Жълта дюля тупна
тежичко връз твоята глава.
В тази есен златолистна
как ума ти разигра?!!
Мачката* гальовно мърка,
в скута ти блажено спи,
а умът ти палав хвърка
с мацки чужди във игри.
И рачелът сладко как ухае!
Завива ти се даже свят!
Топла струя към сърцето
потича с карамелен цвят.
В миг светкавица проблесва!
От унеса те вади силен ток!
Муха на сладкия мустак залепна.
С черпака булката я плесна. Шок!
© Лъки All rights reserved.