12 feb 2011, 23:12

Жътварят

  Poesía » Otra
1K 0 0

Жътварят

 

Жътварят  пристига да вземе душата ми,

косата нежно гали врата,

приплъзва се бавно по кожата ми,

а после внезапно бликва кръвта.

 

Но нещо в него трепна,

приближи се и докосна  до мен снега,

безстрашието ми безпричинно го сепна,

нещо го уплаши  от... от смъртта.

 

Врабчето до мен жално проплака,

а сълзата му се изгуби в белотата,

усетих студа от кокалчета, от ръката,

за миг зърнах в очите му искрата.

 

Безсилна пред безсилието му,

нещо вътре в мен се сви,

имаше нещо... нещо в очите му,

нещо, което искаше да спра да го обичам, но уви.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...