12 feb 2011, 23:12

Жътварят

  Poesía » Otra
1K 0 0

Жътварят

 

Жътварят  пристига да вземе душата ми,

косата нежно гали врата,

приплъзва се бавно по кожата ми,

а после внезапно бликва кръвта.

 

Но нещо в него трепна,

приближи се и докосна  до мен снега,

безстрашието ми безпричинно го сепна,

нещо го уплаши  от... от смъртта.

 

Врабчето до мен жално проплака,

а сълзата му се изгуби в белотата,

усетих студа от кокалчета, от ръката,

за миг зърнах в очите му искрата.

 

Безсилна пред безсилието му,

нещо вътре в мен се сви,

имаше нещо... нещо в очите му,

нещо, което искаше да спра да го обичам, но уви.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...