Жътварят
Жътварят пристига да вземе душата ми,
косата нежно гали врата,
приплъзва се бавно по кожата ми,
а после внезапно бликва кръвта.
Но нещо в него трепна,
приближи се и докосна до мен снега,
безстрашието ми безпричинно го сепна,
нещо го уплаши от... от смъртта.
Врабчето до мен жално проплака,
а сълзата му се изгуби в белотата,
усетих студа от кокалчета, от ръката, ...