Жътварят

Жътварят  пристига да вземе душата ми,

косата нежно гали врата,

приплъзва се бавно по кожата ми,

а после внезапно бликва кръвта.

Но нещо в него трепна,

приближи се и докосна  до мен снега,

безстрашието ми безпричинно го сепна,

нещо го уплаши  от... от смъртта.

Врабчето до мен жално проплака,

а сълзата му се изгуби в белотата,

усетих студа от кокалчета, от ръката,

за миг зърнах в очите му искрата.

Безсилна пред безсилието му,

нещо вътре в мен се сви,

имаше нещо... нещо в очите му,

нещо, което искаше да спра да го обичам, но уви.