Жътварят
1K
0
0
Жътварят
Жътварят пристига да вземе душата ми,
косата нежно гали врата,
приплъзва се бавно по кожата ми,
а после внезапно бликва кръвта.
Но нещо в него трепна,
приближи се и докосна до мен снега,
безстрашието ми безпричинно го сепна,
нещо го уплаши от... от смъртта.
Врабчето до мен жално проплака,
а сълзата му се изгуби в белотата,
усетих студа от кокалчета, от ръката,
за миг зърнах в очите му искрата.
Безсилна пред безсилието му,
нещо вътре в мен се сви,
имаше нещо... нещо в очите му,
нещо, което искаше да спра да го обичам, но уви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Георгиева Всички права запазени
