Кълчища

Poesía

145 0 0

К Ъ Л Ч И Щ А

Спомени,спомени,спомени

минали,настоящи и бъдещи,

шептящи,крещящи,говорещи

далеч ме захвърлят и ме превръщат

в реалности безкомпромисни,

изградени от мисли безпощадни

и чувства завладяващи и заробващи,

подчинени на Любовта и Омразата

и как чудя се,да разбера и се оправя,

къде съм,кога съм и кой съм

в този объркан и подлудяващ ме сън?

26.10.2025г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0