Кълчища

Poetry

146 0 0

К Ъ Л Ч И Щ А

Спомени,спомени,спомени

минали,настоящи и бъдещи,

шептящи,крещящи,говорещи

далеч ме захвърлят и ме превръщат

в реалности безкомпромисни,

изградени от мисли безпощадни

и чувства завладяващи и заробващи,

подчинени на Любовта и Омразата

и как чудя се,да разбера и се оправя,

къде съм,кога съм и кой съм

в този объркан и подлудяващ ме сън?

26.10.2025г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0