19 jul 2019, 11:27

(ка)то камбана и като звънче 

  Poesía » Otra
543 2 3

Светът нарича его онова,

що мисли, чувства и мечтае,

когато го облича със слова,

и се опитва да го опознае.

 

Опипва го с желаещи ръце.

Разтърсва го, а то подрънква,

като камбана и като звънче,

с гласец, оставащ все отвън(ка).

 

Върти се капковидният език

и мъката на радостта му сбира

вълненията на пореден вик,

изрекъл думи, дето не разбира.

 

*подарено

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??