(ка)то камбана и като звънче
Светът нарича его онова,
що мисли, чувства и мечтае,
когато го облича със слова,
и се опитва да го опознае.
Опипва го с желаещи ръце.
Разтърсва го, а то подрънква,
като камбана и като звънче,
с гласец, оставащ все отвън(ка).
Върти се капковидният език
и мъката на радостта му сбира
вълненията на пореден вик,
изрекъл думи, дето не разбира.
*подарено
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Песенно!... "и мъката на радостта му сбира"
