Светът нарича его онова,
що мисли, чувства и мечтае,
когато го облича със слова,
и се опитва да го опознае.
Опипва го с желаещи ръце.
Разтърсва го, а то подрънква,
като камбана и като звънче,
с гласец, оставащ все отвън(ка).
Върти се капковидният език
и мъката на радостта му сбира
вълненията на пореден вик,
изрекъл думи, дето не разбира.
*подарено
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Песенно!... "и мъката на радостта му сбира"