Кабината
Забравих се
във телефонната кабина.
Като тефтер, изписан до средата.
В коя - не помня.
Мисля, беше синя.
Отпред в тефтера -
снимки на децата.
А твоят телефон не е записан.
От толкова години с теб се знаем.
О, онзи другият ли?
Пак въздишат
години време.
Ти не ми го даде.
Направо тръгна.
И реши, че дълго
търпели сме Промяната.
Покълна
и като диви бурени
си е проправяла
в цепнатинката стара на тефтера
стъбла, в които пътят ни потъна.
Защо ме питаш още за кабината?
Не я намерих.
Днес звъня от друга.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
