Устни като кадифе,
свенливо сплетени ръце,
по кожата, по-нежна от роса,
едва прикрила своята снага.
Свенливия си поглед скри.
Не би издала с трепетни очи
това, което си в сърце стаила.
С нега желанието си разкрила,
като богиня, на любовния олтар
да принесеш самата себе си във дар.
© Деян Иванов Todos los derechos reservados