Днес пих кафето си, примесено със дъжд
и имаше прекрасен вкус на свежо лято.
Незнайно как, над мен изля се изведнъж,
намокри ме до кости. Окъпа и Душата!
Потропваше по навеса и пееше дъждовно,
прииска ми се с него в танц да полетя.
Усетих как ме гледа тъжно и виновно,
щом цялата окъпана от него ме видя.
Блестяха като мрежа капките дъждовни,
през тях светът пречупваше се чист и тих.
Мечтаех под дъгата да премина ако може…
Усмихнах се! Кафе, примесено със дъжд отпих! ...