Тих град в Балкана.
Вечер. Седя в кафе „Тифани” –
за тук странно име, нали?
Замислени фарове преминават.
Разговарят наоколо двойки.
Огнени листа са надвиснали над главите,
запалени от лампите между тях скрити.
Красиви са върху тъмносиния фон!
Мисля си – равносметка направих,
а сега по чий да живея закон?
В главата песен нахлува.
Случайно се вслушах в текста – ...