ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
17 сент. 2006 г., 09:22

КАФЕ „ТИФАНИ” 

  Поэзия
620 0 6

 

 

Тих град в Балкана.

Вечер. Седя в кафе „Тифани” –

за тук странно име, нали?

Замислени фарове преминават.

Разговарят наоколо двойки.

Огнени листа са надвиснали над главите,

запалени от лампите между тях скрити.

Красиви са върху тъмносиния фон!

Мисля си – равносметка направих,

а сега по чий да живея закон?

В главата песен нахлува.

Случайно се вслушах в текста –

Роксет умоляват:

- Чуй сърце си преди

да му кажеш сбогом ти!

Различни хора ме корят:

- За това да си мислиш спри,

на друго място обич ти потърси.

Но за мен тя не е стока,

както за други – разменна монета.

Може би затова сърцето ми крета,

вместо да се радва и пее,

и с думи еднакви само се пита

щастлива ли е и къде е.

© Вили Тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тя е щастлива!!!
    А ти???

    Вили много хубаво стихотворение!
    Поздрав!
  • Приятелю, който какъвто и съвет да ти даде, няма да го боли така, както теб. Изхвърли я тази мъка под формата на стихове, а новата обич няма да закъснее,но трябва вече да си готов психически за нея. Не бързай.
  • Вили, поздрави!!!
    Много ми харесаха стиховете ти!!!
  • Браво,Вили!!!Хенри
  • Колко пъти всички тези мисли са ни мъчили...
    Харесва ми, защото.. признавам си, че и аз съм го преживял...а може би някой ден пак ще се случи...
    Поздрави от мен!
  • Просто не можеш да преживееш, че тя те е зарязала, а не ти - нея...(дано не ти се сторя груба с тези думи)
Предложения
: ??:??