КАФЕ „ТИФАНИ”
Тих град в Балкана.
Вечер. Седя в кафе „Тифани” –
за тук странно име, нали?
Замислени фарове преминават.
Разговарят наоколо двойки.
Огнени листа са надвиснали над главите,
запалени от лампите между тях скрити.
Красиви са върху тъмносиния фон!
Мисля си – равносметка направих,
а сега по чий да живея закон?
В главата песен нахлува.
Случайно се вслушах в текста –
Роксет умоляват:
- Чуй сърце си преди
да му кажеш сбогом ти!
Различни хора ме корят:
- За това да си мислиш спри,
на друго място обич ти потърси.
Но за мен тя не е стока,
както за други – разменна монета.
Може би затова сърцето ми крета,
вместо да се радва и пее,
и с думи еднакви само се пита
щастлива ли е и къде е.
© Вили Тодоров All rights reserved.
