3 jun 2015, 20:54

Кафето на успеха

  Poesía » Otra
451 0 6

Във чашата с кафе горчиво

аз сипвам сутрин и надежда.

Подслаждам го неотстъпчиво

и към деня ме то повежда.

 

Започвам разните задачи

с надеждата ми за победа.

Живея трудно с неудачи,

накриво сянката ме гледа.

 

Акò пък нещо се закучи

и ми се случи нанагорно,

живота строго ме научи

кафето да повторя морно.

 

И да му сипя пак надежда,

и да го подсладя повторно.

Че всичко до кафе се свежда

и да се пие отговорно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря от сърце, Приятели!Благодаря ,че се отбихте в моята страничка за да се запознаете с кафето на успеха! Трябва да споделя със вас, че най- успешното е второто, морното кафе.Разбира се, радвам се и на оценката! Желя Ви здраве и хубав юнски ден!
  • Чудесно стихо, Никола!
    Ти си неизчерпаем извор - темите сами чукат на вратата ти,
    а стихът ти е нестихваща песен!
    Винаги с удоволствие чета творбите ти! Ведър ден ти желая!
  • В кафето е истината! Свежо и хубаво стихотворение!
  • Ей това не можах да се науча цял живот - да пия кафе. Но твоето, Никола ми хареса! Пий второто - "морното", заради мен.

    Поздравление за хубавото стихотворение!
  • Браво Никола!Страхотен, свеж стих с аромат на кафе си сътворил Поздравления!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...