3.06.2015 г., 20:54

Кафето на успеха

448 0 6

Във чашата с кафе горчиво

аз сипвам сутрин и надежда.

Подслаждам го неотстъпчиво

и към деня ме то повежда.

 

Започвам разните задачи

с надеждата ми за победа.

Живея трудно с неудачи,

накриво сянката ме гледа.

 

Акò пък нещо се закучи

и ми се случи нанагорно,

живота строго ме научи

кафето да повторя морно.

 

И да му сипя пак надежда,

и да го подсладя повторно.

Че всичко до кафе се свежда

и да се пие отговорно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря от сърце, Приятели!Благодаря ,че се отбихте в моята страничка за да се запознаете с кафето на успеха! Трябва да споделя със вас, че най- успешното е второто, морното кафе.Разбира се, радвам се и на оценката! Желя Ви здраве и хубав юнски ден!
  • Чудесно стихо, Никола!
    Ти си неизчерпаем извор - темите сами чукат на вратата ти,
    а стихът ти е нестихваща песен!
    Винаги с удоволствие чета творбите ти! Ведър ден ти желая!
  • В кафето е истината! Свежо и хубаво стихотворение!
  • Ей това не можах да се науча цял живот - да пия кафе. Но твоето, Никола ми хареса! Пий второто - "морното", заради мен.

    Поздравление за хубавото стихотворение!
  • Браво Никола!Страхотен, свеж стих с аромат на кафе си сътворил Поздравления!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....