Дъждът си пише името в кафяво
край кестени със лачени обувки,
тъче на бряста рокля от какао,
печата в локвите целувки.
Сърнелките посипва със парцали,
накокошинени врабчета гушка,
с ръце на циганче перата гали
и перли помежду им мушка.
По мекички пътечки бяга,
разплело плитките на склона,
в къртича спалня мокро ляга
или виси на връхчето на клона.
Повива нощни насекоми
във кадифени пелерини
и опакова във кашони
пустини цели с бедуини.
Кафявото е малко тъжно
и топличко като дърво на къща,
където нищо не е сложно
и в края всеки се завръща.
© Нели Todos los derechos reservados