7 oct 2017, 10:56

Кафяво

  Poesía
1.1K 0 4

 

Дъждът си пише името в кафяво

край кестени със лачени обувки,

тъче на бряста рокля от какао,

печата в локвите целувки.

Сърнелките посипва със парцали,

накокошинени врабчета гушка,

с ръце на циганче перата гали

и перли помежду им мушка.

По мекички пътечки бяга,

разплело плитките на склона,

в къртича спалня мокро ляга

или виси на връхчето на клона.

Повива нощни насекоми

във кадифени пелерини

и опакова във кашони

пустини цели с бедуини.

Кафявото е малко тъжно

и топличко като дърво на къща,

където нищо не е сложно

и  в края всеки се завръща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....