КАЖЕТЕ ДУМАТА СИ ДНЕС
Понеже бездната влече,
а утрето е все химера,
навярно друг ще изрече
от теб неказаното вчера,
пред върволици от очи,
достоен за позор и слава,
реши ли да го измълчи,
защо се е родил тогава? –
защо ли книгата е чел,
и чул е мамините песни,
нима в небесен безпредел
потъваме си безадресни? –
баща, огрян от светлина,
и аз ще литна – късна птица,
с хрипливото си „На-ни-на!”
приспал добрите си дечица,
а подир мен ни кост, ни вест,
праха ми над света ще пръснат...
Кажете думата си днес,
защото утре ще е късно.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
Неподражаем.