КАЖЕТЕ ДУМАТА СИ ДНЕС

Понеже бездната влече,
а утрето е все химера,
навярно друг ще изрече
от теб неказаното вчера,

пред върволици от очи,
достоен за позор и слава,
реши ли да го измълчи,
защо се е родил тогава? –

защо ли книгата е чел,
и чул е мамините песни,
нима в небесен безпредел
потъваме си безадресни? –

баща, огрян от светлина,
и аз ще литна – късна птица,
с хрипливото си „На-ни-на!”
приспал добрите си дечица,  

а подир мен ни кост, ни вест,
праха ми над света ще пръснат...

Кажете думата си днес,
защото утре ще е късно.