9 sept 2007, 22:31

Кажете му...

  Poesía
1.2K 0 21
Очаква ме на ъгъла. Във" Матине".
Едно кафе и няколко прегръдки.
Поглежда си часовника.
Един без две.
Кажете му, че няма да се върна.
Кажете му, че просто е сънувал
и точно във един ще се събуди.
А сянката зад следващият ъгъл
е звън от тишина на пеперуди.
Кажете му:
"Във есенния дъжд
жената между капките изчезна,
прошепвайки му името на мъж.
Валяло е, но ти не си усетил."
Предайте му последната ми нежност,
защото аз не мога да остана.
Обърна ли очите си към него,
ще трябва да започна отначало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...