9.09.2007 г., 22:31

Кажете му...

1.2K 0 21
Очаква ме на ъгъла. Във" Матине".
Едно кафе и няколко прегръдки.
Поглежда си часовника.
Един без две.
Кажете му, че няма да се върна.
Кажете му, че просто е сънувал
и точно във един ще се събуди.
А сянката зад следващият ъгъл
е звън от тишина на пеперуди.
Кажете му:
"Във есенния дъжд
жената между капките изчезна,
прошепвайки му името на мъж.
Валяло е, но ти не си усетил."
Предайте му последната ми нежност,
защото аз не мога да остана.
Обърна ли очите си към него,
ще трябва да започна отначало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...