Sep 9, 2007, 10:31 PM

Кажете му...

  Poetry
1.2K 0 21
Очаква ме на ъгъла. Във" Матине".
Едно кафе и няколко прегръдки.
Поглежда си часовника.
Един без две.
Кажете му, че няма да се върна.
Кажете му, че просто е сънувал
и точно във един ще се събуди.
А сянката зад следващият ъгъл
е звън от тишина на пеперуди.
Кажете му:
"Във есенния дъжд
жената между капките изчезна,
прошепвайки му името на мъж.
Валяло е, но ти не си усетил."
Предайте му последната ми нежност,
защото аз не мога да остана.
Обърна ли очите си към него,
ще трябва да започна отначало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...