Кажи, какво ти има?
Защо продължаваш да мълчиш?
Нима, в сърцето ти е люта Зима,
Щом не можеш дори да спиш.
Да, чу ме – много добре ме и разбра,
Държах го в себе си толкова време.
Знам, че всичко, изречено от тебе е лъжа,
Но продължаваш цялото това бреме.
Променяш се внезапно,
Сякаш вината винаги е в нас.
Другите, както наричаш ни многократно,
Или виновницата за тебе съм аз?
Може би виновна, затова, че съм добра,
Позволих ти да поиграеш и с мен.
Но ти много добре разбираш онова,
Което държи сърцето ми в плен.
Това е чувството, което,
Изпитваш и ти, но не към мен.
Отдавна откраднато ти е сърцето,
Но защо не спираш да лъжеш дори за ден?
Хората, като теб са твърде много,
Грабят, отнемат от човешките души.
След време обвиняват всички строго,
Че остават винаги сами.
© Bebcheto bebe Todos los derechos reservados