Кажи
Кажи, какво ти има?
Защо продължаваш да мълчиш?
Нима, в сърцето ти е люта Зима,
Щом не можеш дори да спиш.
Да, чу ме – много добре ме и разбра,
Държах го в себе си толкова време.
Знам, че всичко, изречено от тебе е лъжа,
Но продължаваш цялото това бреме.
Променяш се внезапно,
Сякаш вината винаги е в нас.
Другите, както наричаш ни многократно,
Или виновницата за тебе съм аз?
Може би виновна, затова, че съм добра,
Позволих ти да поиграеш и с мен.
Но ти много добре разбираш онова,
Което държи сърцето ми в плен.
Това е чувството, което,
Изпитваш и ти, но не към мен.
Отдавна откраднато ти е сърцето,
Но защо не спираш да лъжеш дори за ден?
Хората, като теб са твърде много,
Грабят, отнемат от човешките души.
След време обвиняват всички строго,
Че остават винаги сами.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Bebcheto bebe Всички права запазени