10 мар. 2018 г., 17:23

Кажи

1.1K 0 0

Кажи, какво ти има?

Защо продължаваш да мълчиш?

Нима, в сърцето ти е люта Зима,

Щом не можеш дори да спиш.

 

Да, чу ме – много добре ме и разбра,

Държах го в себе си толкова време.

Знам, че всичко, изречено от тебе е лъжа,

Но продължаваш цялото това бреме.

 

Променяш се внезапно,

Сякаш вината винаги е в нас.

Другите, както наричаш ни многократно,

Или виновницата за тебе съм аз?

 

Може би виновна, затова, че съм добра,

Позволих ти да поиграеш и с мен.

Но ти много добре разбираш онова,

Което държи сърцето ми в плен.

 

Това е чувството, което,

Изпитваш и ти, но не към мен.

Отдавна откраднато ти е сърцето,

Но защо не спираш да лъжеш дори за ден?

 

Хората, като теб са твърде много,

Грабят, отнемат от човешките души.

След време обвиняват всички строго,

Че остават винаги сами.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bebcheto bebe Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...