10 мар. 2018 г., 17:23

Кажи

1.1K 0 0

Кажи, какво ти има?

Защо продължаваш да мълчиш?

Нима, в сърцето ти е люта Зима,

Щом не можеш дори да спиш.

 

Да, чу ме – много добре ме и разбра,

Държах го в себе си толкова време.

Знам, че всичко, изречено от тебе е лъжа,

Но продължаваш цялото това бреме.

 

Променяш се внезапно,

Сякаш вината винаги е в нас.

Другите, както наричаш ни многократно,

Или виновницата за тебе съм аз?

 

Може би виновна, затова, че съм добра,

Позволих ти да поиграеш и с мен.

Но ти много добре разбираш онова,

Което държи сърцето ми в плен.

 

Това е чувството, което,

Изпитваш и ти, но не към мен.

Отдавна откраднато ти е сърцето,

Но защо не спираш да лъжеш дори за ден?

 

Хората, като теб са твърде много,

Грабят, отнемат от човешките души.

След време обвиняват всички строго,

Че остават винаги сами.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bebcheto bebe Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...