vodoleia (Мария)
11 210

18 feb 2011, 21:12

Кажи, Апостоле!

Poesía » Otra

1.5K 0 18

“Какъв народ бе племето, което

тъй не успя от двайсет заптиета

единствения – него – да спаси?...

А тръгнал бе за него той да мре!...”

Дамян Дамянов

Кой те предаде, Апостоле?

Страшен въпросът виси…

Кой те предаде, Апостоле?

Нали ти знаеш, кажи…

Кой вдигна поглед, Апостоле?

Тебе посочи със пръст…

Дали вината, Апостоле,

после го разпна на кръст?

Какъв народ, Апостоле,

не скочи да те спаси?

Заслужихме ли, Апостоле,

туй що е в днешните дни?

Много въпроси, Апостоле!

Отговор няма за тях…

Прости, ако можеш, Апостоле,

нашия, тежкия грях!

Поклон пред най-великия българин!

19.02.2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vodoleia (Мария)

С благодарност!

2011-03-07T19:21:11+02:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Оригинален, силно въздействащ стих, който докосва сърцето!
Много ми хареса, прекрасен стих!
Поклон пред най-достойния син на България!
Поздрави за прекрасната поетеса!
БЪДИ!

2011-02-24T17:57:43+02:00
longin (Любомир Деничин)

Поклон!!!

2011-02-20T19:45:23+02:00
vodoleia (Мария)

Благодаря!

2011-02-20T09:32:56+02:00
laramaylin (Нина Чилиянска)

Най- светлият , най -достойният българин!Каквото и да се напише и каже в негова чест - все е малко....Може би почитаме деня на гибелта , а не нарождението му , за да изкупим вината и срама от някогашното предателство и от това, че даже не е направен опит да бъде спасен. Поклон пред паметта му!
Силен стих си сътворила, аплодисменти!

2011-02-19T19:45:28+02:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0