18.02.2011 г., 21:12

Кажи, Апостоле!

1.5K 0 18

                                            

 

“Какъв народ бе племето, което

    тъй не успя от двайсет заптиета

     единствения – него – да спаси?...

        А тръгнал бе за него той да мре!...”

Дамян Дамянов

 

 

Кой те предаде, Апостоле?

Страшен въпросът виси…

Кой те предаде, Апостоле?

Нали ти знаеш, кажи…

 

Кой вдигна поглед, Апостоле?

Тебе посочи със пръст…

Дали вината, Апостоле,

после го разпна на кръст?

 

Какъв народ, Апостоле,

не скочи да те спаси?

Заслужихме ли, Апостоле,

туй що е в днешните дни?

 

Много въпроси, Апостоле!

Отговор няма за тях…

Прости, ако можеш, Апостоле,

нашия, тежкия грях!

 

 

                                                                         Поклон пред най-великия българин!

                                                                                              19.02.2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С благодарност!
  • Оригинален, силно въздействащ стих, който докосва сърцето!
    Много ми хареса, прекрасен стих!
    Поклон пред най-достойния син на България!
    Поздрави за прекрасната поетеса!
    БЪДИ!
  • Поклон!!!
  • Благодаря!
  • Най- светлият , най -достойният българин!Каквото и да се напише и каже в негова чест - все е малко....Може би почитаме деня на гибелта , а не нарождението му , за да изкупим вината и срама от някогашното предателство и от това, че даже не е направен опит да бъде спасен. Поклон пред паметта му!
    Силен стих си сътворила, аплодисменти!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....