18.02.2011 г., 21:12

Кажи, Апостоле!

1.5K 0 18

                                            

 

“Какъв народ бе племето, което

    тъй не успя от двайсет заптиета

     единствения – него – да спаси?...

        А тръгнал бе за него той да мре!...”

Дамян Дамянов

 

 

Кой те предаде, Апостоле?

Страшен въпросът виси…

Кой те предаде, Апостоле?

Нали ти знаеш, кажи…

 

Кой вдигна поглед, Апостоле?

Тебе посочи със пръст…

Дали вината, Апостоле,

после го разпна на кръст?

 

Какъв народ, Апостоле,

не скочи да те спаси?

Заслужихме ли, Апостоле,

туй що е в днешните дни?

 

Много въпроси, Апостоле!

Отговор няма за тях…

Прости, ако можеш, Апостоле,

нашия, тежкия грях!

 

 

                                                                         Поклон пред най-великия българин!

                                                                                              19.02.2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С благодарност!
  • Оригинален, силно въздействащ стих, който докосва сърцето!
    Много ми хареса, прекрасен стих!
    Поклон пред най-достойния син на България!
    Поздрави за прекрасната поетеса!
    БЪДИ!
  • Поклон!!!
  • Благодаря!
  • Най- светлият , най -достойният българин!Каквото и да се напише и каже в негова чест - все е малко....Може би почитаме деня на гибелта , а не нарождението му , за да изкупим вината и срама от някогашното предателство и от това, че даже не е направен опит да бъде спасен. Поклон пред паметта му!
    Силен стих си сътворила, аплодисменти!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...