21 jun 2025, 12:50

Кажи го

  Poesía
280 0 0

Кажи го с прости думи,

достатъчно съм сложен.

Не си играй с ума ми -

успехът ти ще е нищожен.

 

Кажи го, щом го вярваш,

а не защото ти харесва.

Но недей да заповядваш -

егото ти да не се намесва.

 

Излей изповедта си честна

и по нея аз ще се разходя.

Истината стане ли известна,

ще спра из теб да бродя.

 

Отговорите ми ще те хапят,

кръвта ти бавно ще се стича.

Истините голи бавно капят -

на кошмар ще заприлича.

 

Мен отдавна ме заляха,

не попитаха дали ги искам.

Те тихо в мене долетяха,

докато илюзиите стискам.

 

Научиха ме да виждам ясно

отвъд желания и страхове.

Отвъд пространство тясно,

където плът от време се кове.

 

Сега ги нося в своя поглед -

той не лъже - ни теб, ни мен.

Дали е огнен или черен лед -

няма как да не е откровен.

 

Честността не е недостатък,

а портал към безграничност.

Щом споделяш без остатък,

чистото събрано е в личност. 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...