21 июн. 2025 г., 12:50

Кажи го

278 0 0

Кажи го с прости думи,

достатъчно съм сложен.

Не си играй с ума ми -

успехът ти ще е нищожен.

 

Кажи го, щом го вярваш,

а не защото ти харесва.

Но недей да заповядваш -

егото ти да не се намесва.

 

Излей изповедта си честна

и по нея аз ще се разходя.

Истината стане ли известна,

ще спра из теб да бродя.

 

Отговорите ми ще те хапят,

кръвта ти бавно ще се стича.

Истините голи бавно капят -

на кошмар ще заприлича.

 

Мен отдавна ме заляха,

не попитаха дали ги искам.

Те тихо в мене долетяха,

докато илюзиите стискам.

 

Научиха ме да виждам ясно

отвъд желания и страхове.

Отвъд пространство тясно,

където плът от време се кове.

 

Сега ги нося в своя поглед -

той не лъже - ни теб, ни мен.

Дали е огнен или черен лед -

няма как да не е откровен.

 

Честността не е недостатък,

а портал към безграничност.

Щом споделяш без остатък,

чистото събрано е в личност. 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...