Jun 21, 2025, 12:50 PM

Кажи го

  Poetry
281 0 0

Кажи го с прости думи,

достатъчно съм сложен.

Не си играй с ума ми -

успехът ти ще е нищожен.

 

Кажи го, щом го вярваш,

а не защото ти харесва.

Но недей да заповядваш -

егото ти да не се намесва.

 

Излей изповедта си честна

и по нея аз ще се разходя.

Истината стане ли известна,

ще спра из теб да бродя.

 

Отговорите ми ще те хапят,

кръвта ти бавно ще се стича.

Истините голи бавно капят -

на кошмар ще заприлича.

 

Мен отдавна ме заляха,

не попитаха дали ги искам.

Те тихо в мене долетяха,

докато илюзиите стискам.

 

Научиха ме да виждам ясно

отвъд желания и страхове.

Отвъд пространство тясно,

където плът от време се кове.

 

Сега ги нося в своя поглед -

той не лъже - ни теб, ни мен.

Дали е огнен или черен лед -

няма как да не е откровен.

 

Честността не е недостатък,

а портал към безграничност.

Щом споделяш без остатък,

чистото събрано е в личност. 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...