21.06.2025 г., 12:50

Кажи го

279 0 0

Кажи го с прости думи,

достатъчно съм сложен.

Не си играй с ума ми -

успехът ти ще е нищожен.

 

Кажи го, щом го вярваш,

а не защото ти харесва.

Но недей да заповядваш -

егото ти да не се намесва.

 

Излей изповедта си честна

и по нея аз ще се разходя.

Истината стане ли известна,

ще спра из теб да бродя.

 

Отговорите ми ще те хапят,

кръвта ти бавно ще се стича.

Истините голи бавно капят -

на кошмар ще заприлича.

 

Мен отдавна ме заляха,

не попитаха дали ги искам.

Те тихо в мене долетяха,

докато илюзиите стискам.

 

Научиха ме да виждам ясно

отвъд желания и страхове.

Отвъд пространство тясно,

където плът от време се кове.

 

Сега ги нося в своя поглед -

той не лъже - ни теб, ни мен.

Дали е огнен или черен лед -

няма как да не е откровен.

 

Честността не е недостатък,

а портал към безграничност.

Щом споделяш без остатък,

чистото събрано е в личност. 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...