11 ene 2011, 0:07

Кажи ми...

  Poesía » Otra
1.2K 0 10

КАЖИ МИ...

(откъс от поема)

 

 

Кажи ми защо Архимед,

откривател на толкова много неща -

дори и на лоста,

със който човекът строи

и

руши,

не сложил е камък

в основите слаби на моста,

по който минават

човешки души?

Бил казал, че може да вдигне земята,

но камъка все пак не успял.

А ти неуморно прехвърляш мостове,

над буйно течащи реки,

в чиито пенливи и мръсни води

ни дебнат със зинала паст

чудовища, сякаш от ада дошли.

 

Нерядко предлагаш за размисъл

загадъчни,  питащи теми,

които вълшебно преливат в дъга.

С безбройни нюанси  дъгата е пълна,

с вълнуващи сцени и фон.

Но често пристига тъгата,

поглъща дъгата –

оставяйки мъка, понякога стон.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По моста на душите не бива да минават съжаленията и въздишките-премъдър бил е Архимед-усмихва ни се днес чрез твоя стих-дойдох, видях,почувствах и помислих,и ... простих!
    Благодаря!

  • Браво!
    Силен и повдигащ стих!
    Архимед може и да го чете сега в някой друг свят!
    !!!
  • ... и малко, много мъничко дъжд,
    спасява честта на силния мъж!
    Поздравления, Христо, за философския стих и за това, че си намерил "опорна точка" да подигнеш костите на Архимед!
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Интересно...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...