ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1251
11 ene 2011, 0:07

Кажи ми... 

  Poesía » Otra
1050 0 10

КАЖИ МИ...

(откъс от поема)

 

 

Кажи ми защо Архимед,

откривател на толкова много неща -

дори и на лоста,

със който човекът строи

и

руши,

не сложил е камък

в основите слаби на моста,

по който минават

човешки души?

Бил казал, че може да вдигне земята,

но камъка все пак не успял.

А ти неуморно прехвърляш мостове,

над буйно течащи реки,

в чиито пенливи и мръсни води

ни дебнат със зинала паст

чудовища, сякаш от ада дошли.

 

Нерядко предлагаш за размисъл

загадъчни,  питащи теми,

които вълшебно преливат в дъга.

С безбройни нюанси  дъгата е пълна,

с вълнуващи сцени и фон.

Но често пристига тъгата,

поглъща дъгата –

оставяйки мъка, понякога стон.

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • По моста на душите не бива да минават съжаленията и въздишките-премъдър бил е Архимед-усмихва ни се днес чрез твоя стих-дойдох, видях,почувствах и помислих,и ... простих!
    Благодаря!

  • Браво!
    Силен и повдигащ стих!
    Архимед може и да го чете сега в някой друг свят!
    !!!
  • ... и малко, много мъничко дъжд,
    спасява честта на силния мъж!
    Поздравления, Христо, за философския стих и за това, че си намерил "опорна точка" да подигнеш костите на Архимед!
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Интересно...
  • Привет на всички!
    Илко аз си го уважавам и като човек и като поет и като...тракиец и още веднъж му пожелавам, на вас също, успешна 2011 година.
    Що се отнася до стиха, той изникна почти спонтанно. Беше с друго заглавие, но вече при публикуването му го промених и то, (както виждам сте разбрали), "провококативно" към тези, които евентуално ще го прочетат.
    Ако ви кажа, че не сте ме зарадвали с повдигнатите от вас теми, въпроси и мнения, значи съм ви излъгъл по най-бесрамен начин.
    За съжаление тази територия все още е непосилно голяма за нас - част от нея все още е спорна, друга продължава да се спотайва в тъмния ъгъл, трета и то най-голямата, си стои необезпокоявана от никой(имам предвид земната цивилизация), а въпросът кога човекът ще надзърне зад непробиваемата за сега стена на неизвестността си остава открит. Да прощават вярващите, но религиозните обяснения и тълкования не са тези, които ще дадат верния отговор. Ако има нещо безспорно, то е, че освен човещката има и безброй други цивилизации, някои от които са достигнали такава степен на развитие, че при тях и най-сложните въпроси, които ние в момента си задаваме, отдавна са изяснени. Но това е друга тема.
  • Душата е по-твърда от камък. И когато се сипят по нея тонове от страдания, не се троши на ситни парченца пясък, най-много - стихове да отрони...
    Поздрави, Христо!
  • Защото "С безбройни нюанси дъгата е пълна,

    с вълнуващи сцени и фон." - ето го отговара ти!
    Животът е в одухотворената мисъл на поета!
    Поздравления!

  • Христо,аз мисля,че ти си достигнал до отговорите,но задаваш въпросите си към нас,хората.Дано се замислят повечето...Моето виждане е,че дори и Бог ни е оставил свободата да направим своя личен избор как да изживеем живота и какви да бъдем.Дори и мъдреците са достигнали до прозрението,че по Пътя човек трябва да изживее себе си в най-величавата си изява за да стигне до Светлината,която е крайната цел на пътуването.
  • Замислящо!
    Но кой ще отговори на въпроса ти, Христо?
Propuestas
: ??:??