11.01.2011 г., 0:07

Кажи ми...

1.2K 0 10

КАЖИ МИ...

(откъс от поема)

 

 

Кажи ми защо Архимед,

откривател на толкова много неща -

дори и на лоста,

със който човекът строи

и

руши,

не сложил е камък

в основите слаби на моста,

по който минават

човешки души?

Бил казал, че може да вдигне земята,

но камъка все пак не успял.

А ти неуморно прехвърляш мостове,

над буйно течащи реки,

в чиито пенливи и мръсни води

ни дебнат със зинала паст

чудовища, сякаш от ада дошли.

 

Нерядко предлагаш за размисъл

загадъчни,  питащи теми,

които вълшебно преливат в дъга.

С безбройни нюанси  дъгата е пълна,

с вълнуващи сцени и фон.

Но често пристига тъгата,

поглъща дъгата –

оставяйки мъка, понякога стон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • По моста на душите не бива да минават съжаленията и въздишките-премъдър бил е Архимед-усмихва ни се днес чрез твоя стих-дойдох, видях,почувствах и помислих,и ... простих!
    Благодаря!

  • Браво!
    Силен и повдигащ стих!
    Архимед може и да го чете сега в някой друг свят!
    !!!
  • ... и малко, много мъничко дъжд,
    спасява честта на силния мъж!
    Поздравления, Христо, за философския стих и за това, че си намерил "опорна точка" да подигнеш костите на Архимед!
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Интересно...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...