11.01.2011 г., 0:07

Кажи ми...

1.2K 0 10

КАЖИ МИ...

(откъс от поема)

 

 

Кажи ми защо Архимед,

откривател на толкова много неща -

дори и на лоста,

със който човекът строи

и

руши,

не сложил е камък

в основите слаби на моста,

по който минават

човешки души?

Бил казал, че може да вдигне земята,

но камъка все пак не успял.

А ти неуморно прехвърляш мостове,

над буйно течащи реки,

в чиито пенливи и мръсни води

ни дебнат със зинала паст

чудовища, сякаш от ада дошли.

 

Нерядко предлагаш за размисъл

загадъчни,  питащи теми,

които вълшебно преливат в дъга.

С безбройни нюанси  дъгата е пълна,

с вълнуващи сцени и фон.

Но често пристига тъгата,

поглъща дъгата –

оставяйки мъка, понякога стон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • По моста на душите не бива да минават съжаленията и въздишките-премъдър бил е Архимед-усмихва ни се днес чрез твоя стих-дойдох, видях,почувствах и помислих,и ... простих!
    Благодаря!

  • Браво!
    Силен и повдигащ стих!
    Архимед може и да го чете сега в някой друг свят!
    !!!
  • ... и малко, много мъничко дъжд,
    спасява честта на силния мъж!
    Поздравления, Христо, за философския стих и за това, че си намерил "опорна точка" да подигнеш костите на Архимед!
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Интересно...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...